Всички знаем, че подковата от векове е символ на щастие, благополучие и сбъднати желания. Смята се, че още в дълбока древност са правили специални „обувки" от дърво или метал за конете. В първите години след новата ера са започнали да подковават конете, като закрепват подковите за копитата на конете със специални гвоздеи.
Многочислените легенди и поверия за подковите произлизат от реалния живот. През ранните векове на нашата ера желязото току-що е започнало да се появява в Европа. Било е много скъпо и всяка желязна вещ е имала много висока стойност.
В селските дворове желязото е било изключителна рядкост. И когато някой намерел подкова на улицата, то това се смятало за голяма находка. От подковата можело да се измайстори нещо – например нож или няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват свои легенди за подковата като символ на благополучието, късмета и щастието. Ето ви една англо-саксонска приказка за преподобния Дънсън и Дявола.
При бъдещия Кентърберийски архиепископ Дънстън, който бил и ковач по съвместителство, дошъл Дяволът и го помолил да го подкове.
Дънстан видял в това шанс да го накаже за злините му и почнал да го подковава със страшна сила. Дяволът завил от болка, но тъй като не можел да се отскубне, замолил ковача да се смили над него. Тогава Дънстан го накарал да обещае, че никога няма да припарва до място, в близост до което има подкова, и чак тогава го пуснал.
Затова хората днес вярват, че ако забият подкова над вратата на дома си, дяволът ще бяга от тях и вкъщи ще цари мир и хармония.
0 коментара:
Публикуване на коментар