Бермудският триъгълник

Бермудският триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като район, разположен между три мислени прави, свързващи най-южната точка на Флорида, най-северната точка на Бермудските острови и най-източната на остров Пуерто Рико. При различните автори границите на зоната варират донякъде по размер и по форма.

Бермудският триъгълник започва постепенно да става популярен след публикация от 16-ти септември 1950 г. във вестник Маями Хералд Асошиейтед Прес (The Miami Herald Associated Press) на Едуард ван Винкл Джоунс (Edward Van Winkle Jones), макар и това си име районът да получава след още около десет години. Конкретният повод за статията е изчезването на 56-метровият товарен кораб Сандра през април същата година, но тя включва и странните случаи на безследно изчезналите през втората половина на 40-те години пет торпедни бомбардировача Груман Авенджър (инцидент известен като Полет 19) и пътническите самолети DC-3, Стар Тайгър и Стар Ариел. Тези случаи, както открити подобни от предишните десетилетия и новопоявили се с времето биват популяризирани от медиите в световен мащаб.

Тази „медийна буря" достига своята кулминация около 1974 г., когато излиза от печат книгата на Чарлз Берлиц (Charles Berlitz) „Бермудският триъгълник" (The Bermuda triangle). Според австралийски учени причината за някои от тайнствените изчезвания на самолети и кораби в този район са големите количества метан под повърхността на Атлантическия океан и виновник за миражите и катастрофите е леснозапалимият газ. Между Маями, Пуерто Рико и Бермудските острови има изригвания на метан, който идва от пукнатините на океанското дъно. Щом излезе на повърхността, той може да преобърне големи кораби, а попадайки в двигателите на самолетите предизвиква сериозни повреди.

За потвърждение на получените резултати учените направили експеримент с голям резервоар с вода. После пускали от долната му част големи мехури метан към плаващи на повърхността кораби играчки. И установили, че корабите отивали на дъното, ако корабът се намирал в средата или в краищата на мехура. Ако морският съд се намирал на достатъчно разстояние от края на мехура или непосредствено над него, не го грозяла опасност. Това може да обясни някои случаи, когато в Бермудския триъгълник са откривани кораби с мъртви членове на екипажа, върху чиито тела не е откривана и драскотина. Излиза, че те просто са се задушили от отровния газ.

Засега остава загадка как изглежда в действителност метановият мехур и как той нарушава повърхността на водата, излизайки от океанските дълбини. Според някои данни в Бермудския триъгълник за последните 500 години не е имало изхвърляне на газ. Или просто не е регистрирано такова.

Другите теории :

Останали технологии от потъналата Атлантида:

Съществува мнение, че Бермудският триъгълник е мястото, където е потънала Атлантида. Според легендата източник на енергия за града били кристали, изпращащи вълни от дълбините на океана, които предизвикват прекъсвания в работата на навигационните уреди на корабите и самолетите.

Изкривяване на времето:

Портали, водещи към други измерения, прекъсвания в пространството и времето... Според някои данни за 500 години са погубени 1000 живота, а за последното столетие – 50 кораба и 20 самолета. Бреговата охрана твърди, че има доказателства за аномалии в тази област, но чак за пътешествия във времето... Ентусиастите обаче вярват, че в Бермудския триъгълник има „сини дупки" – останки от тунели на времето, по които извънземните пресичали измеренията, за да стигнат до Земята.

Умишлени атаки:

Това е причина, неподкрепена от нищо освен от многобройните нещастни случаи във водата и въздуха. Макар че ако се говори за рейс 19, то няма доказателства самолетът да е бил жертва на нападение. Мнозина вярват, че това може да е причината за изчезването на други кораби и самолети. Тези умишлени атаки включват както военни действия, така и случаи на пиратство.

Гълфстрийм:

Течението Гълфстрийм е като река в океана, която започва от Мексиканския залив и тече през протока Флорида в Северния Атлантик. Това течение заема област с ширина 64-70 км. Гълфстрийм лесно може да отклони самолет или кораб от курса, а в Бермудския триъгълник се намират едни от най-дълбоките падини в морето, някои от които отиват на 8534 м, където да са потънали морските съдове.

Пълна измислица:

Единственото обяснение е в неговата липса. Теорията за Бермудския тригълник е основана на предразсъдъци, които държат в напрежение хората вече няколко столетия. С времето писателите са взели за основа легендите и дори записките на самия Христофор Колумб за това, че в „тази област се наблюдават странни танцуващи огньове на хоризонта", „огнени езици в небето" и излизането от строя на навигационните инструменти и са продължили да развиват този мит.