Показват се публикациите с етикет Тайни и загадки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Тайни и загадки. Показване на всички публикации


Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света – кромлех с диаметър около 100 метра. Намира се в средата на равнината Солсбъри в графство Уилтшър, Кралство Великобритания. Строителството на рова и землената част е датирано около 30 век пр. Хр., а на каменното съоръжение към 24 – 21 век пр. Хр. Сегашните останки от Стоунхендж са само бледи сенки в сравнение с предишното му величие. Повечето камъни ги няма, защото или са затрупани под земята, или са паднали.


 Повечето камъни ги няма, защото или са затрупани под земята, или са паднали     

Изграждането му има култов характер и е свързано с лятното слънцестоене. Несъмнено за хората, наблюдавали изгрева над каменните плочи, Стоунхендж е имал древна религиозна и Астрологична функция.


 Несъмнено за хората, наблюдавали изгрева над каменните плочи, Стоунхендж е имал древна религиозна и Астрологична функция     

Общоизвестно е, че много от древните съоръжения са ориентирани спрямо посоките на света.Сравнително неотдавна учените обърнали внимание на тези от тях, на които едно от предназначенията било наблюдение на небесните тела. Археолозите намерили много съоръжения от подобен тип. Заради огромните им размери, някои от тях били наречени "мегалити" (от гръцките думи "мегас" - "голям" и "литос" - "камък"). Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъглявото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на "вълшебна дума" или "вълшебна музика". Учените обаче смятат, че най-вероятни строители на мегалитите са келтите. Наистина, много са мегалитните строежи на територията на Европа, но едва ли на някое друго гигантско съоръжение от древността е отделяно толкова внимание, колкото на знаменития, загадъчен Стоунхендж (Висящи камъни).


 Наистина, много са мегалитните строежи на територията на Европа, но едва ли на някое друго гигантско съоръжение от древността е отделяно толкова внимание, колкото на знаменития, загадъчен Стоунхендж (Висящи камъни)     

Наричат го осмото чудо на света, най-голямата загадка на древния свят. През средните векове са смятали, че Стоунхендж е издигнат от крал на бритите в памет на сражението им със саксите. В преданията се говори, че бил построен само за една нощ от главния магьосник на бритите Мерлин. През 1771 година доктор Джон Смит измерил внимателно всички камъни от съоръжението и достигнал до извода, че Стоунхендж не е само храм на Слънцето, но също така календар и гигантска обсерватория, с чиято помощ са определяли точно денят на лятното слънцестоене.


 През 1771 година доктор Джон Смит измерил внимателно всички камъни от съоръжението и достигнал до извода, че Стоунхендж не е само храм на Слънцето, но също така календар и гигантска обсерватория, с чиято помощ са определяли точно денят на лятното...     

Това се отбелязвало с издигането на Слънцето над така наречения "Камък на петата" (или "Петата на бягащия монах", или "Слънчев камък"), което ознаменувало завършването на годишния цикъл. Но какво всъщност представлява Стоунхендж? Това е внушителен циклопски строеж, издигнат на 130 км. югозападно от Лондон в равнината на Солсбъри - южна Англия, който може да бъде разгледан изцяло само от голяма височина. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове - няколко столетия преди падането на Троя. Строежът му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати. Векове наред Стоунхендж издига величествената си снага край блатата на Девъншир и никой не може да отговори със сигурност що за съоръжение е това? Какво е предназначението му? Място за ритуални церемонии и погребения ли е? Храм на Слънцето и символ на властта на доисторическите жреци? Град на мъртвите? Езически събор или свещенно убежище на благословена от Бога земя? Стоунхендж е изследван от десетки учени.  













Бермудският триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като район, разположен между три мислени прави, свързващи най-южната точка на Флорида, най-северната точка на Бермудските острови и най-източната на остров Пуерто Рико. При различните автори границите на зоната варират донякъде по размер и по форма.

Бермудският триъгълник започва постепенно да става популярен след публикация от 16-ти септември 1950 г. във вестник Маями Хералд Асошиейтед Прес (The Miami Herald Associated Press) на Едуард ван Винкл Джоунс (Edward Van Winkle Jones), макар и това си име районът да получава след още около десет години. Конкретният повод за статията е изчезването на 56-метровият товарен кораб Сандра през април същата година, но тя включва и странните случаи на безследно изчезналите през втората половина на 40-те години пет торпедни бомбардировача Груман Авенджър (инцидент известен като Полет 19) и пътническите самолети DC-3, Стар Тайгър и Стар Ариел. Тези случаи, както открити подобни от предишните десетилетия и новопоявили се с времето биват популяризирани от медиите в световен мащаб.

Тази „медийна буря" достига своята кулминация около 1974 г., когато излиза от печат книгата на Чарлз Берлиц (Charles Berlitz) „Бермудският триъгълник" (The Bermuda triangle). Според австралийски учени причината за някои от тайнствените изчезвания на самолети и кораби в този район са големите количества метан под повърхността на Атлантическия океан и виновник за миражите и катастрофите е леснозапалимият газ. Между Маями, Пуерто Рико и Бермудските острови има изригвания на метан, който идва от пукнатините на океанското дъно. Щом излезе на повърхността, той може да преобърне големи кораби, а попадайки в двигателите на самолетите предизвиква сериозни повреди.




За потвърждение на получените резултати учените направили експеримент с голям резервоар с вода. После пускали от долната му част големи мехури метан към плаващи на повърхността кораби играчки. И установили, че корабите отивали на дъното, ако корабът се намирал в средата или в краищата на мехура. Ако морският съд се намирал на достатъчно разстояние от края на мехура или непосредствено над него, не го грозяла опасност. Това може да обясни някои случаи, когато в Бермудския триъгълник са откривани кораби с мъртви членове на екипажа, върху чиито тела не е откривана и драскотина. Излиза, че те просто са се задушили от отровния газ.

Засега остава загадка как изглежда в действителност метановият мехур и как той нарушава повърхността на водата, излизайки от океанските дълбини. Според някои данни в Бермудския триъгълник за последните 500 години не е имало изхвърляне на газ. Или просто не е регистрирано такова.



Другите теории :




Останали технологии от потъналата Атлантида:

Съществува мнение, че Бермудският триъгълник е мястото, където е потънала Атлантида. Според легендата източник на енергия за града били кристали, изпращащи вълни от дълбините на океана, които предизвикват прекъсвания в работата на навигационните уреди на корабите и самолетите.




Изкривяване на времето:

Портали, водещи към други измерения, прекъсвания в пространството и времето... Според някои данни за 500 години са погубени 1000 живота, а за последното столетие – 50 кораба и 20 самолета. Бреговата охрана твърди, че има доказателства за аномалии в тази област, но чак за пътешествия във времето... Ентусиастите обаче вярват, че в Бермудския триъгълник има „сини дупки" – останки от тунели на времето, по които извънземните пресичали измеренията, за да стигнат до Земята.



Умишлени атаки:

Това е причина, неподкрепена от нищо освен от многобройните нещастни случаи във водата и въздуха. Макар че ако се говори за рейс 19, то няма доказателства самолетът да е бил жертва на нападение. Мнозина вярват, че това може да е причината за изчезването на други кораби и самолети. Тези умишлени атаки включват както военни действия, така и случаи на пиратство.


Гълфстрийм:


Течението Гълфстрийм е като река в океана, която започва от Мексиканския залив и тече през протока Флорида в Северния Атлантик. Това течение заема област с ширина 64-70 км. Гълфстрийм лесно може да отклони самолет или кораб от курса, а в Бермудския триъгълник се намират едни от най-дълбоките падини в морето, някои от които отиват на 8534 м, където да са потънали морските съдове.

Пълна измислица:


Единственото обяснение е в неговата липса. Теорията за Бермудския тригълник е основана на предразсъдъци, които държат в напрежение хората вече няколко столетия. С времето писателите са взели за основа легендите и дори записките на самия Христофор Колумб за това, че в „тази област се наблюдават странни танцуващи огньове на хоризонта", „огнени езици в небето" и излизането от строя на навигационните инструменти и са продължили да развиват този мит.