Показват се публикациите с етикет митове и легенди. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет митове и легенди. Показване на всички публикации



Валкирии – (в ед.ч. „валкирия“ – др.-исл. valkyrja, „избираща мъртвите, убитите“), в скандинавската митология са войнствени девици, подчинени на Один и участващи в разпределянето на победите и определящи кой да умре и кой не в битките. Те отвеждат падналите в бой храбри воини във Валхала и там им прислужват – поднасят им питие, следят за съдовете и чашите. В „Речите на Гримнир“ някои от техните имена са разшифровани (Хилд – „битка“, Херфьотур – „пътя на войската“, Хльок – „шума на битката“, Труд – „сила“, Христ – „потресаваща“, Мист – „облачна“), другите – Скегьолд, Скьогул, Гейр, Гейрахьод, Рандгрид, Радгрид, Регинлейв – не са разшифровани. Небесните валкирии заедно с норните определят съдбата на всички хора при раждането и съставят категорията на низшите женски божества – дис.



В някои героични песни валкириите имат черти на жени-герои и участници в битките. Те фигурират в качеството на възлюблените герои Хелге и Велунда.  Валкирията Сигрдриву се отъждествява с популярен сюжет от германския епос за нибелунгите – Брунхилда. Один я наказва (повече не може да участва в битки и трябва да се омъжи), защото не го е послушала и не е дала победа на Гунару (на който Один е обещал победа), а на Агнару. В исландската „Сага за Нял“ се е съхранила „Песента на валкириите“ (или „Песента на Деруда“), когато е била знаменитата битка при Клонтарфе (1014 г.) между ирландските и скандинавските викинги; дванадесет валкирии – се разказва в сагата – са тъкали плат от човешки черва и са пеели зловеща песен.




Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света – кромлех с диаметър около 100 метра. Намира се в средата на равнината Солсбъри в графство Уилтшър, Кралство Великобритания. Строителството на рова и землената част е датирано около 30 век пр. Хр., а на каменното съоръжение към 24 – 21 век пр. Хр. Сегашните останки от Стоунхендж са само бледи сенки в сравнение с предишното му величие. Повечето камъни ги няма, защото или са затрупани под земята, или са паднали.


 Повечето камъни ги няма, защото или са затрупани под земята, или са паднали     

Изграждането му има култов характер и е свързано с лятното слънцестоене. Несъмнено за хората, наблюдавали изгрева над каменните плочи, Стоунхендж е имал древна религиозна и Астрологична функция.


 Несъмнено за хората, наблюдавали изгрева над каменните плочи, Стоунхендж е имал древна религиозна и Астрологична функция     

Общоизвестно е, че много от древните съоръжения са ориентирани спрямо посоките на света.Сравнително неотдавна учените обърнали внимание на тези от тях, на които едно от предназначенията било наблюдение на небесните тела. Археолозите намерили много съоръжения от подобен тип. Заради огромните им размери, някои от тях били наречени "мегалити" (от гръцките думи "мегас" - "голям" и "литос" - "камък"). Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъглявото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на "вълшебна дума" или "вълшебна музика". Учените обаче смятат, че най-вероятни строители на мегалитите са келтите. Наистина, много са мегалитните строежи на територията на Европа, но едва ли на някое друго гигантско съоръжение от древността е отделяно толкова внимание, колкото на знаменития, загадъчен Стоунхендж (Висящи камъни).


 Наистина, много са мегалитните строежи на територията на Европа, но едва ли на някое друго гигантско съоръжение от древността е отделяно толкова внимание, колкото на знаменития, загадъчен Стоунхендж (Висящи камъни)     

Наричат го осмото чудо на света, най-голямата загадка на древния свят. През средните векове са смятали, че Стоунхендж е издигнат от крал на бритите в памет на сражението им със саксите. В преданията се говори, че бил построен само за една нощ от главния магьосник на бритите Мерлин. През 1771 година доктор Джон Смит измерил внимателно всички камъни от съоръжението и достигнал до извода, че Стоунхендж не е само храм на Слънцето, но също така календар и гигантска обсерватория, с чиято помощ са определяли точно денят на лятното слънцестоене.


 През 1771 година доктор Джон Смит измерил внимателно всички камъни от съоръжението и достигнал до извода, че Стоунхендж не е само храм на Слънцето, но също така календар и гигантска обсерватория, с чиято помощ са определяли точно денят на лятното...     

Това се отбелязвало с издигането на Слънцето над така наречения "Камък на петата" (или "Петата на бягащия монах", или "Слънчев камък"), което ознаменувало завършването на годишния цикъл. Но какво всъщност представлява Стоунхендж? Това е внушителен циклопски строеж, издигнат на 130 км. югозападно от Лондон в равнината на Солсбъри - южна Англия, който може да бъде разгледан изцяло само от голяма височина. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове - няколко столетия преди падането на Троя. Строежът му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати. Векове наред Стоунхендж издига величествената си снага край блатата на Девъншир и никой не може да отговори със сигурност що за съоръжение е това? Какво е предназначението му? Място за ритуални церемонии и погребения ли е? Храм на Слънцето и символ на властта на доисторическите жреци? Град на мъртвите? Езически събор или свещенно убежище на благословена от Бога земя? Стоунхендж е изследван от десетки учени.  












Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време.

Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида винаги са били причислявани към олимпийските богове. Хестия, Деметра, Дионис и Хадес са другите богове, в определени периоди считани за част от дванадесетте олимпийци. Хестия отстъпва своето място на Дионис, за да се грижи за домашното огнище(оригиналното на планината Олимп). Персефона прекарва шест месеца от годината в подземното царство, а през останалите шест се връща на Олимп, за да я прекара с майка си, Деметра. Хадес, въпреки, че е сред основните гръцки богове е владетел на царството на мъртвите и връзката му с олимпийските богове изглежда съвсем слаба.
Олимпийските богове са третото поколение богове (след основните стихии и титаните). Те стават владетели на света след победата им над титаните в титаномахията; Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Хестия и Хадес са братя и сестри; останалите Олимпийски богове (с изключение на родената от пяната Афродита) обикновено се смятат за деца на Зевс от различни майки (освен Атина, за която се счита, че е родена от самия Зевс). Възможно е и Хефест да е роден от Хера (без намесата на Зевс) като отмъщение за раждането на Атина.







Сатирите в древногръцката митология са постоянните придружители на Силен (син на Хермес) – добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно сатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на Дионис, грижите за когото били поверени на Силен (негов чичо). В ранната гръцка митология сатирът е член на войска от мъжки другари на Дионис; те обикновено имат конски уши и опашки. Начините, по които са ги представяли, понякога изобразявали краката им като конски, но при керамиката от 6-ти век пр.н.е. най-често били изобразявани с човешки крака.
В гората живеят сатири (гръцка митология) и фавни (римска митология). Те са винаги мъжки същества. Сатирите са другарите на Дионис, богът на виното, и прекарвали времето си в пиене, танцуване и преследване на нимфи. Италианската версия на сатира е фаунът, а славянската версия е лесник, лесник или леший. Възрастните сатири често се изобразяват в римското изкуство с кози рога, докато младите са често показани с костни възли на челата си. В гръцката митология сатирите са известни с това, че са били похотливи, пияни гористи богове.

Като поклонници на Дионис, те са любители на виното и жените и са били готови за всяко физическо удоволствие. В по-късното изкуство били изобразявани танцуващи с нимфи, с които имат специален танц, наречен „сикинис". Поради любовта си към виното те често са представяни държащи чаши за вино и често са включвани в декорациите на чашите за вино.











Елфите са митологични същества от фолклора и митологията на германските народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества на природата и плодородието. Елфите често са изобразявани като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера и други водни басейни. Те са описвани като дълго живеещи или безсмъртни същества, които притежават магически способности. Благодарение на епическата творба на Дж. Р. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", където елфите имат значима роля, те се превръщат в основни персонажи на модерното фентъзи.



В съвременните фолклористика и фентъзи са приети два основни типа елфи: същества, чийто ръст е еднакъв или близък на човешкия (elven на английски) и елфи с миниатюрен ръст (elfs на английски). Интересно още за тях е,че противно на всеобщото мнение елфите,особено миниатюрните,имат крила и в много филми е заимствана тази идея.



Според митовете елфите (известни в скандинавската митология като алфи) са създадени от боговете-създатели Один, Вили и Ве. След като създават и населяват земята, те откриват червеи, впили се в плътта на мъртвия великан Имир (от чието тяло всъщност е създадена земята) и решават да създадат от тях същества, които да населяват недрата ѝ. Но след възникнал спор създават два типа същества — тъмните алви и светлите алви. Първите населяват Сварталвхайм (Страната на тъмните елфи) в недрата на земята и стават известни като цверги (джуджета) и като най-добрите майстори-занаятчии, боравещи с метал. Светлите алви населяват страната Льосалвхайм, намираща се между земята и небето, и стават известни с отглеждането на най-прекрасните дървета и цветя. В един по-късен етап светлите елфи са отъждествявани с божествата Вани.


Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания с благ характер. А що се отнася до тъмните елфи, те са привързани към камъни и кристали, обичат блещукащи неща и не мразят светлината, макар и да се носят подобни слухове. Техните свещени цветове са лилаво и виолетово. Живеят по хълмове, трудно проходими горички и скалисти места.


 Обикновено облеклото им варира от дълга, наподобяваща на вещерска лилава рокля до стегнати панталонки в същата гама. Имат мил характер и предимно сини очи. Популярни дарби сред тъмните елфи са да отчайват,хипнотизират и да четат мисли. Има и друг вид елфи - горски. Те са мили, обличат се в зелено (всякакви нюанси, синьо и жълто. Владеят само земния и водния елемент. Очите им са предимно в бял или зелен цвят. Това ни разказват някои литературни източници. 






 Викингите, наричани също нормани (от Nordmann – „мъже от Севера"), варяги, народността рус, са етнически различни варварски племена и народи, обитаващи през ранното Средновековие бреговете на Скандинавия. Те са забележителни земеделци, занаятчии, мореплаватели и търговци, но и смели и жестоки завоеватели. В основната си част са свободни селяни от датски, норвежки и шведски произход, езичници.


От 517 до 1066 г. различни племена на викингите напускат родните си земи и предприемат походи – от Винланд до Биармия и от Каспийско море до Северна Африка. Някои от тях завоюват земи в Средна и Източна Европа, и се заселват завинаги там. Шведските викинги пътешестват на изток и са споменавани в древноруски и византийски източници под името варяги. Норвежките и датските викинги се придвижват основно на запад и са известни от латински източници под името нормани.


Думата викинг произлиза от древнонорвежкото „vikingr", което, според най-разпространената версия, е свързано със скандинавските думи за залив и фиорд, като съвпада и с названието на норвежката област Вик. Именно с днешна Норвегия се характеризира появата на тази древна цивилизация. Думата викинг (буквално „човек от фиорда") е използвана за морски разбойници, които са действали в крайбрежните води, докато се укриват в закътани заливи и фиорди.
За еднокоренни се приемат древносаксонската wîk и древногорноненемската wîch (и двете обозначават място за живеене, подслон). В славянските езици скандинавският суфикс -ing преминава в „-яз" (като при „княз"), заради което източните славяни произнасят думата „vikingr" като витяз.

Скандинавските пантеистични вярвания са оформени от суровите условия на живот на север. Боговете на викингите са груби и жестоки, представлявайки вариант на общоарийския пантеон от аристократични войнствени богове. Догмите и ритуалите се променят, отразявайки светът такъв, какъвто го познават езичниците.

Според вярванията на скандинавците, в началото е съществувала само празнота от мъгла и скреж. От тази празнота се появил гиганта Имир, от когото са произлезли мразовитите великани – най-древните богове. Младите великани направили от тялото на Имир земята и я поставили насред океана. В центъра на земята e Мидгард – място, оградено от високи планини, където живеят хората. В ледените пустини на север се намира Утгард, където са затворени оцелелите мразовити великани. Под Мидгард, дълбоко в земята, е царството на богинята мрака – Хел, както се наричало и подземното царство, където отивали хората, умрели от старост и болести. Високо над земята е Асгард, домът на младите богове, които живеят в дворци със сребърни покриви. Тук се намира и Валхала (вечното жилище на падналите в сражение), славният рай, където умрелите воини празнували и очаквали своето завръщане за последната битка – Рагнарьок, в която светът щял да бъде унищожен с огън и лед.
Върховно божество е Один, богът на сътворението, на битките и смъртта. В света на хората неговите пратеници са гарваните. Сред другите главни богове са Тор (често поставян наравно или дори пред Один), богът на гръмотевицата и повелител на бурите и Фрей – богът на плодородието и плодовитостта. Сестрата на Фрей – Фрея, е богинята на любовта.

Съществуват множество други второстепенни божества. Важно място сред тях заема Ран – жестоката богиня на разгневеното море, която иска душите на удавниците. По-низши от боговете са вълшебните същества – джуджета, гномове, елфи. Подобно на други езически общества, скандинавците вярват, че почти всичко в природата – планини, гори, реки, дървета; има свой дух-пазител.


Главните религиозни празници се ръководят не от жреци, а от вождовете, и са свързани със сезоните. Провеждат се в средата на зимата и лятото, както и след жътва. В церемониите важно място заема жертвоприношението на животни, а понякога и на хора. Жертвоприношението често е придружавано от предсказания, направени с кръвта на жертвеното животно. Церемониите завършват с изяждането на убитото животно, като по този начин се смята, че се установява връзката между боговете и хората.



































МИТОЛОГИЧНИ СЪЩЕСТВА:


АУДУМЛА - едно от първите живи същества - гигантска крава, която се появила заедно с великана Имир от ледения хаос. Тя е откърмила първя великан Имир. Когато водата на Гинунгагап змръзнала отново, кравата Аудумла близала леда, докато се появил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве.


СЛЕЙПНИР - осмоног вълшебен кон, който Локи подарил на Один. Той можел да препуска по земята, по морските вълни и да лети във въздуха. С него Один пътешествал между световете.


МУНИН и ХУГИН - двата вълшебни гаравана, които служели на Один. Всеки ден те летяли по широкия свят и разказвали на Один какво са видяли и чули.


ХЕЙДРУН - коза, която живеела в Асгард и се хранела с листата и клонките на Игдрасил. Всички богове пиели от нейното мляко.


ЧУДОВИЩА:


ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.



ФЕНРИР - чудовищен вълк, дете на Локи и великанката Ангрбода. Азите успяли с хитрост да го оковат, но във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) той разкъсал веригите и се освободил, след което погълнал слънцето и убил Один. След това и той загинал.

ХЕЛ - чудовище, олицетворяващо смъртта. Дете на Локи и великанката Ангрбода. Господарка на подземния свят, изобразявана като жена, която от кръста надолу е скелет.


ГАРМ - кучето (вълкът) на Хел, пазач на подземния свят. Имал четири очи.Воят на Гарм ще провъзгласи началото на Рагнарьок. Когато настъпи този ден, Гарм ще призове на бой чудовищата от подземния свят срещу асите. Ще се бие до смърт с Тир, ще успее да го ухапе, но след това ще бъде убит от него. Тир също ще умре от раните си. Гарм живее в пещера, наречена Гнипахелир, където се храни с месата на мъртъвците. Счита се, че цялата пещера е покрита с кръв.

В античната древногръцка митология негов аналог е кучето-пазач на подземното царство Цербер.



















ИМИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата аси убили Имир и направили от черепа му небесния свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от косите - горите.


БУРИ - прародител на боговете. Появил се от леден блок, близан от митичната крава Аудумла. Бури е баща на Бор и дядо на азите, боговете от расата Аезир. И до сега не е уточнено дали Бури е великан или бог.

БОР - древен скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената великанка Бестла - дъщеря на ледения великан Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата Аезир - азите Один, Вили и Ве.

МИМИР - сляп великан. Най-могъщият от всички великани. Той бил пазител на извора на мъдростта, който извирал от корените на гигантския ясен Игдрасил. Върховният бог Один дал на Мимир едното си око, за да може да пие от водите на извора.

СУРТ - предводител на огнените великани от Муспелхейм.
 













 БАЛДЕР - бог на интелекта, мъдростта и пролетта. Син на Один и Фриг. Той е един от дванадесетте главни (след Один) богове. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Ход се освободили от разрушения свят на мъртвите и помогнали за построяването на новия свят.
БРАГИ - бог на поетите. Един от дванадесетте главни богове. Син на Один и мъж на Идун. Всеки, който искал да стане поет, трябвало да моли за покровителството му.

ВАЛИ - един от дванадесетте главни богове. Владеел оръжието до съвършенство и в сраженията не отстъпвал даже на Тир, но не бил особено мъдър. Той убил Ход веднага след убийството на Балдер.

ВИДАР - наричали го Мълчаливият Аз, тъй като не обичал да говори, независимо, че бил много мъдър и храбър. Той бил син на Один и великанката Грид и бил почти толкова могъщ, колкото богът на гърмотевиците Тор. Той също е един от дванадесетте главни богове.

ИДУН - богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала.

ЛОКИ - бог на огъня, побратим на Один. Той бил великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи убива Хеймдал, но самият той загива от копието му.

МАГНИ и МОДИ - синове на Тор. Магни е бог на физическата сила, а Моди е покровител на берсерките. Те оживяли след Рагнарок и заедно с другите оцелели започнали да строят новия свят.

ОДИН - господар на Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка храбри войни, а там им прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните. На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в гърдите му.

СИФ - богиня на плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени от златото на гномите.

ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.
ТИР - бог на войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один, Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и вълкът Гарм се убили взаимно.

ФОРСЕТИ - бог на правосъдието, син на Балдер.

ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им.

ХОД (ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на Один. Той обладавал огромна сила, но никога не напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и помагат да се построи новия свят.

ХЕЙМДАЛ - наречен Мъдрият бог, син на Один. Страж на моста-дъга Бифрост - входа към Асгард. Хеймдал спял малко, виждал всичко на сто дни път във всяка посока и можел да чуе как расте тревата. Той имал рог, наречен Гялар и когато го надуел, звукът му се чувал по целия свят. Хеймдал е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и главния му враг Локи се убили с копията си.

ХЕРМОД - вестителят на боговете. Името му е свързано с безуспешния опит, Балдер да бъде върнат от подземното царство на Хел.