Показват се публикациите с етикет легенди и предания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет легенди и предания. Показване на всички публикации
Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време.

Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида винаги са били причислявани към олимпийските богове. Хестия, Деметра, Дионис и Хадес са другите богове, в определени периоди считани за част от дванадесетте олимпийци. Хестия отстъпва своето място на Дионис, за да се грижи за домашното огнище(оригиналното на планината Олимп). Персефона прекарва шест месеца от годината в подземното царство, а през останалите шест се връща на Олимп, за да я прекара с майка си, Деметра. Хадес, въпреки, че е сред основните гръцки богове е владетел на царството на мъртвите и връзката му с олимпийските богове изглежда съвсем слаба.
Олимпийските богове са третото поколение богове (след основните стихии и титаните). Те стават владетели на света след победата им над титаните в титаномахията; Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Хестия и Хадес са братя и сестри; останалите Олимпийски богове (с изключение на родената от пяната Афродита) обикновено се смятат за деца на Зевс от различни майки (освен Атина, за която се счита, че е родена от самия Зевс). Възможно е и Хефест да е роден от Хера (без намесата на Зевс) като отмъщение за раждането на Атина.







Сатирите в древногръцката митология са постоянните придружители на Силен (син на Хермес) – добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно сатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на Дионис, грижите за когото били поверени на Силен (негов чичо). В ранната гръцка митология сатирът е член на войска от мъжки другари на Дионис; те обикновено имат конски уши и опашки. Начините, по които са ги представяли, понякога изобразявали краката им като конски, но при керамиката от 6-ти век пр.н.е. най-често били изобразявани с човешки крака.
В гората живеят сатири (гръцка митология) и фавни (римска митология). Те са винаги мъжки същества. Сатирите са другарите на Дионис, богът на виното, и прекарвали времето си в пиене, танцуване и преследване на нимфи. Италианската версия на сатира е фаунът, а славянската версия е лесник, лесник или леший. Възрастните сатири често се изобразяват в римското изкуство с кози рога, докато младите са често показани с костни възли на челата си. В гръцката митология сатирите са известни с това, че са били похотливи, пияни гористи богове.

Като поклонници на Дионис, те са любители на виното и жените и са били готови за всяко физическо удоволствие. В по-късното изкуство били изобразявани танцуващи с нимфи, с които имат специален танц, наречен „сикинис". Поради любовта си към виното те често са представяни държащи чаши за вино и често са включвани в декорациите на чашите за вино.











Елфите са митологични същества от фолклора и митологията на германските народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества на природата и плодородието. Елфите често са изобразявани като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера и други водни басейни. Те са описвани като дълго живеещи или безсмъртни същества, които притежават магически способности. Благодарение на епическата творба на Дж. Р. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", където елфите имат значима роля, те се превръщат в основни персонажи на модерното фентъзи.



В съвременните фолклористика и фентъзи са приети два основни типа елфи: същества, чийто ръст е еднакъв или близък на човешкия (elven на английски) и елфи с миниатюрен ръст (elfs на английски). Интересно още за тях е,че противно на всеобщото мнение елфите,особено миниатюрните,имат крила и в много филми е заимствана тази идея.



Според митовете елфите (известни в скандинавската митология като алфи) са създадени от боговете-създатели Один, Вили и Ве. След като създават и населяват земята, те откриват червеи, впили се в плътта на мъртвия великан Имир (от чието тяло всъщност е създадена земята) и решават да създадат от тях същества, които да населяват недрата ѝ. Но след възникнал спор създават два типа същества — тъмните алви и светлите алви. Първите населяват Сварталвхайм (Страната на тъмните елфи) в недрата на земята и стават известни като цверги (джуджета) и като най-добрите майстори-занаятчии, боравещи с метал. Светлите алви населяват страната Льосалвхайм, намираща се между земята и небето, и стават известни с отглеждането на най-прекрасните дървета и цветя. В един по-късен етап светлите елфи са отъждествявани с божествата Вани.


Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания с благ характер. А що се отнася до тъмните елфи, те са привързани към камъни и кристали, обичат блещукащи неща и не мразят светлината, макар и да се носят подобни слухове. Техните свещени цветове са лилаво и виолетово. Живеят по хълмове, трудно проходими горички и скалисти места.


 Обикновено облеклото им варира от дълга, наподобяваща на вещерска лилава рокля до стегнати панталонки в същата гама. Имат мил характер и предимно сини очи. Популярни дарби сред тъмните елфи са да отчайват,хипнотизират и да четат мисли. Има и друг вид елфи - горски. Те са мили, обличат се в зелено (всякакви нюанси, синьо и жълто. Владеят само земния и водния елемент. Очите им са предимно в бял или зелен цвят. Това ни разказват някои литературни източници. 






 Викингите, наричани също нормани (от Nordmann – „мъже от Севера"), варяги, народността рус, са етнически различни варварски племена и народи, обитаващи през ранното Средновековие бреговете на Скандинавия. Те са забележителни земеделци, занаятчии, мореплаватели и търговци, но и смели и жестоки завоеватели. В основната си част са свободни селяни от датски, норвежки и шведски произход, езичници.


От 517 до 1066 г. различни племена на викингите напускат родните си земи и предприемат походи – от Винланд до Биармия и от Каспийско море до Северна Африка. Някои от тях завоюват земи в Средна и Източна Европа, и се заселват завинаги там. Шведските викинги пътешестват на изток и са споменавани в древноруски и византийски източници под името варяги. Норвежките и датските викинги се придвижват основно на запад и са известни от латински източници под името нормани.


Думата викинг произлиза от древнонорвежкото „vikingr", което, според най-разпространената версия, е свързано със скандинавските думи за залив и фиорд, като съвпада и с названието на норвежката област Вик. Именно с днешна Норвегия се характеризира появата на тази древна цивилизация. Думата викинг (буквално „човек от фиорда") е използвана за морски разбойници, които са действали в крайбрежните води, докато се укриват в закътани заливи и фиорди.
За еднокоренни се приемат древносаксонската wîk и древногорноненемската wîch (и двете обозначават място за живеене, подслон). В славянските езици скандинавският суфикс -ing преминава в „-яз" (като при „княз"), заради което източните славяни произнасят думата „vikingr" като витяз.

Скандинавските пантеистични вярвания са оформени от суровите условия на живот на север. Боговете на викингите са груби и жестоки, представлявайки вариант на общоарийския пантеон от аристократични войнствени богове. Догмите и ритуалите се променят, отразявайки светът такъв, какъвто го познават езичниците.

Според вярванията на скандинавците, в началото е съществувала само празнота от мъгла и скреж. От тази празнота се появил гиганта Имир, от когото са произлезли мразовитите великани – най-древните богове. Младите великани направили от тялото на Имир земята и я поставили насред океана. В центъра на земята e Мидгард – място, оградено от високи планини, където живеят хората. В ледените пустини на север се намира Утгард, където са затворени оцелелите мразовити великани. Под Мидгард, дълбоко в земята, е царството на богинята мрака – Хел, както се наричало и подземното царство, където отивали хората, умрели от старост и болести. Високо над земята е Асгард, домът на младите богове, които живеят в дворци със сребърни покриви. Тук се намира и Валхала (вечното жилище на падналите в сражение), славният рай, където умрелите воини празнували и очаквали своето завръщане за последната битка – Рагнарьок, в която светът щял да бъде унищожен с огън и лед.
Върховно божество е Один, богът на сътворението, на битките и смъртта. В света на хората неговите пратеници са гарваните. Сред другите главни богове са Тор (често поставян наравно или дори пред Один), богът на гръмотевицата и повелител на бурите и Фрей – богът на плодородието и плодовитостта. Сестрата на Фрей – Фрея, е богинята на любовта.

Съществуват множество други второстепенни божества. Важно място сред тях заема Ран – жестоката богиня на разгневеното море, която иска душите на удавниците. По-низши от боговете са вълшебните същества – джуджета, гномове, елфи. Подобно на други езически общества, скандинавците вярват, че почти всичко в природата – планини, гори, реки, дървета; има свой дух-пазител.


Главните религиозни празници се ръководят не от жреци, а от вождовете, и са свързани със сезоните. Провеждат се в средата на зимата и лятото, както и след жътва. В церемониите важно място заема жертвоприношението на животни, а понякога и на хора. Жертвоприношението често е придружавано от предсказания, направени с кръвта на жертвеното животно. Церемониите завършват с изяждането на убитото животно, като по този начин се смята, че се установява връзката между боговете и хората.



































МИТОЛОГИЧНИ СЪЩЕСТВА:


АУДУМЛА - едно от първите живи същества - гигантска крава, която се появила заедно с великана Имир от ледения хаос. Тя е откърмила първя великан Имир. Когато водата на Гинунгагап змръзнала отново, кравата Аудумла близала леда, докато се появил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве.


СЛЕЙПНИР - осмоног вълшебен кон, който Локи подарил на Один. Той можел да препуска по земята, по морските вълни и да лети във въздуха. С него Один пътешествал между световете.


МУНИН и ХУГИН - двата вълшебни гаравана, които служели на Один. Всеки ден те летяли по широкия свят и разказвали на Один какво са видяли и чули.


ХЕЙДРУН - коза, която живеела в Асгард и се хранела с листата и клонките на Игдрасил. Всички богове пиели от нейното мляко.


ЧУДОВИЩА:


ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.



ФЕНРИР - чудовищен вълк, дете на Локи и великанката Ангрбода. Азите успяли с хитрост да го оковат, но във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) той разкъсал веригите и се освободил, след което погълнал слънцето и убил Один. След това и той загинал.

ХЕЛ - чудовище, олицетворяващо смъртта. Дете на Локи и великанката Ангрбода. Господарка на подземния свят, изобразявана като жена, която от кръста надолу е скелет.


ГАРМ - кучето (вълкът) на Хел, пазач на подземния свят. Имал четири очи.Воят на Гарм ще провъзгласи началото на Рагнарьок. Когато настъпи този ден, Гарм ще призове на бой чудовищата от подземния свят срещу асите. Ще се бие до смърт с Тир, ще успее да го ухапе, но след това ще бъде убит от него. Тир също ще умре от раните си. Гарм живее в пещера, наречена Гнипахелир, където се храни с месата на мъртъвците. Счита се, че цялата пещера е покрита с кръв.

В античната древногръцка митология негов аналог е кучето-пазач на подземното царство Цербер.



















ИМИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата аси убили Имир и направили от черепа му небесния свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от косите - горите.


БУРИ - прародител на боговете. Появил се от леден блок, близан от митичната крава Аудумла. Бури е баща на Бор и дядо на азите, боговете от расата Аезир. И до сега не е уточнено дали Бури е великан или бог.

БОР - древен скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената великанка Бестла - дъщеря на ледения великан Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата Аезир - азите Один, Вили и Ве.

МИМИР - сляп великан. Най-могъщият от всички великани. Той бил пазител на извора на мъдростта, който извирал от корените на гигантския ясен Игдрасил. Върховният бог Один дал на Мимир едното си око, за да може да пие от водите на извора.

СУРТ - предводител на огнените великани от Муспелхейм.
 













 БАЛДЕР - бог на интелекта, мъдростта и пролетта. Син на Один и Фриг. Той е един от дванадесетте главни (след Один) богове. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Ход се освободили от разрушения свят на мъртвите и помогнали за построяването на новия свят.
БРАГИ - бог на поетите. Един от дванадесетте главни богове. Син на Один и мъж на Идун. Всеки, който искал да стане поет, трябвало да моли за покровителството му.

ВАЛИ - един от дванадесетте главни богове. Владеел оръжието до съвършенство и в сраженията не отстъпвал даже на Тир, но не бил особено мъдър. Той убил Ход веднага след убийството на Балдер.

ВИДАР - наричали го Мълчаливият Аз, тъй като не обичал да говори, независимо, че бил много мъдър и храбър. Той бил син на Один и великанката Грид и бил почти толкова могъщ, колкото богът на гърмотевиците Тор. Той също е един от дванадесетте главни богове.

ИДУН - богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала.

ЛОКИ - бог на огъня, побратим на Один. Той бил великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи убива Хеймдал, но самият той загива от копието му.

МАГНИ и МОДИ - синове на Тор. Магни е бог на физическата сила, а Моди е покровител на берсерките. Те оживяли след Рагнарок и заедно с другите оцелели започнали да строят новия свят.

ОДИН - господар на Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка храбри войни, а там им прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните. На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в гърдите му.

СИФ - богиня на плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени от златото на гномите.

ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.
ТИР - бог на войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один, Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и вълкът Гарм се убили взаимно.

ФОРСЕТИ - бог на правосъдието, син на Балдер.

ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им.

ХОД (ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на Один. Той обладавал огромна сила, но никога не напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и помагат да се построи новия свят.

ХЕЙМДАЛ - наречен Мъдрият бог, син на Один. Страж на моста-дъга Бифрост - входа към Асгард. Хеймдал спял малко, виждал всичко на сто дни път във всяка посока и можел да чуе как расте тревата. Той имал рог, наречен Гялар и когато го надуел, звукът му се чувал по целия свят. Хеймдал е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и главния му враг Локи се убили с копията си.

ХЕРМОД - вестителят на боговете. Името му е свързано с безуспешния опит, Балдер да бъде върнат от подземното царство на Хел. 




Скандинавските богове са разделени в две основни групи - "Аси " (раса Асини ) и "вани" (раса Ванир). Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със земята и морето. Най-главните вани са Аегир, Ниорд, Фрейр и Фрея. Аси са небесните богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но не са безсмъртни и загиват във времената на Рагнарок (Залезът на боговете). Представители на аси са Один, Тор, Фриг, Тир, Хеймдал.




Минало много време, откакто коварния бог на огъня Локи, бил прикован към скалата. Скръбта на азите след гибелта на прекрасния Балдер, започнала вече да стихва. По това време се родил вторият син на Тор, наречен Моди, който не отстъпвал по сила на брат си Магни, а победените от Тор великани вече били забравили пътя към Асгард и хората се разпръснали по цялата земя, заселвайки най-отдалечените кътчета на Митгард. И тогава се появила пророчица, която виждала бъдещето така, както хората виждат това, което се случва около тях. Славата й се разнесла по целия свят, достигайки даже до Асгард. Щом чул за нея, великият Один я повикал, за да предскаже на него и децата му по-нататъшната им съдба. Веднага щом дошла, прпрочицата започнала да говори: "Виждам, как още много столетия азите ще управляват, както преди света. Виждам, как ще се увеличават богатствата и славата им. Виждам, как ще ги почитат хората и как ще се боят великаните от тях. Но също така виждам, как се събират черни облаци над главите им и как приближава залезът на боговете. Тогава ще настъпят три зими с небивали студове и ветрове, които ще продължат три години, но хората няма да им обърщат внимание, защото ще воюват непрекъснато за злато, което е заслепило очите им и е помрачило разсъдъка им. В края на третата зима ще паднат оковите, с които е окован бога на огъня и той ще се надигне изпълнен със злоба и желание за мъст. От земните недра ще се изтръгне могъщият вълк Фенрир, а от морските дълбини ще се надигне Митгардската змия. Виждам, как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и как идва с тях към Митгард на кораба "Нагалфар". Всред тях е Сурт - могъщият повелител на Муспелхейм. Той държи в ръката си огнен меч. Голям, много голям е корабът "Нагалфар". Той е направен от ноктите на всички умрели и с него идва несметна войска. Виждам смелият страж Хеймдал, който вече тръби със своя рог Гялар. Виждам, че са се разтворили всичките петстотин и четиридесет врати на Валхала и през всяка от тях излизат по осемстотин смели войни. Пред всички, на своя Слейпнир, с копието Гунгнир в ръка и златен шлем на главата, препуска Один. Останалите ази се спускат, като лавина по моста-дъга Бифрост, за да посрещнат врага. Виждам, как битката между боговете и вликаните, придружени от чудовища, започва в долината Вигрид. О, мъка за всички вас - виждам как Фенрир разкъсва бащата на боговете и как славният Тор убива Митгардската змия, но поразен от отровата й, сам пада мъртъв на земята. Виждам, как Локи се сражава с Хеймдал и как двамата се убиват взаимно. Виждам как Гарм, кучето на Хел се хвърля върху Тир и как загиват двамата. Вече е паднал прекрасният Фрейр, поразен от огнения меч на Сурт, който веднага се хвърля към богините, сражавищи се рамо до рамо с мъжете си. Виждам, как Видар - Мълчаливият Аз, настъпва челюстта на Фенрир, как забива меча си в гърлото му и убива чудовището.


Ето, Магни и Моди вдигат бойния чук на Тор и също встъпват в боя и виждам, как Сурт загива под ударите на Мьолнер. И виждам, да - виждам, че великаните са победени, но огненият меч на повелителя на Муспелхейм е паднал върху ясена Игдрасил и могъщото дърво е обгърнато от пламъци. Неговите корени, отдавна проядени от дракона Нидхог, не могат да го крепят повече и той рухва. Заедно с него се руши небесният свод, а земята потъва в океана. Ето, вълците Скол и Хати поглъщат слънцето и луната и... вече не виждам нищо." Пророчицата замлъкнала, а боговете седяли замислени. Даже неукротимият Тор мълчал. Малко след това обаче, пророчицата заговорила отново: "Радвайте се, богове! Виждам, как се разпръсва черният дим, а в небето засиява новото слънце. То е по-ярко и по-красиво от предишното. Вече не съществуват Асгард, Митгард, Йотунхейм, Нифелхейм и Муспелхейм. Няма я страната на гномите, няма я и страната на елфите. Виждам само безкрайния океан. О, не! Високо-високо в небето, по-високо от Асгард, виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди - те са останали живи. Заедно с тях са Балдер и Ход, които са успяли да се спасят от мрачното царство на Хел. В пояса на Магни е затъкнат страшният чук на баща му. Оцелелите богове строят за себе си нова страна, а под тях, от океана се появява отново земята. Тя, цялата е зелена и е покрита с девствени гори, обширни поля, пасища, градини и ниви. Ето ги и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото не ги заслепява и вече не воюват. Те са щастливи." - били последните й думи. "Кога ще бъде всичко това?" - запитал Один. "Не знам кога, но знам, че ще бъде!" - отвърнала тя.

















Веднъж, много, много отдавна, боговете пирували безгрижно в двореца на Аегир - повелителят на морето. Пиршеството продължило чак до настъпването на зимата. Само Тор, обезпокоен, че великаните ще завладеят в негово отсъствие Асгард и Митгард, потеглил на изток. Слугите на морския бог, Фемафенг и Елдир прислужвали толкова сръчно, че предизвикали спонтанното възхищение на пируващите ази, които ги обсипвали с похвали. Това озлобило завистливия бог на огъня. Опиянен от изпитото пиво, той убил с меча си Фемафенг. Възмутените богове скочили възмутени срещу него и го изгонили завинаги, нежелаейки да проливат кръв в дома на любезния домакин. Изплашеният Локи побягнал и дълго бродил около двореца на Аегир.


Но злобата му не утихвала и когато до ушите му долетял смехът на богвете, не издържал и се втурнал обратно в залата. Елдир, другият слуга на морския бог, се опитал да го спре, но Локи го отблъснал и седнал отново на масата. При вида му, веселящите се ази замлъкнали поразени, а Один казал сурово: "Навярно си изгубил ума си, щом след всичко, което направи, се върна отново при нас. Казахме ти веднаж и пак ще го повторим - махай се и не се появявай повече пред очите ни!" "Никъде няма да ходя" - отвърнал Локи, усмихвайки се язвително и започнал да се подиграва на боговете.



В това време, на вратите се появил разгневеният Тор и извикал: "Махай се, Локи или моят чук Мьолнер ще те накара да замълчиш завинаги!" Лукавият бог на огъня се отправил към вратата, но преди да излезе се обърнал към боговете и злобно казал: "Знайте, че Балдер загина заради мен, защото аз сложих стрелата от имел в ръката на Ход и аз насочих лъка му. Знайте също. че заради мен, той не се върна от царството на Хел, защото аз се преобразих във веселата великанка, която не искаше да плаче за него." След тези думи той побягнал навън, преди поразените от ужас богове да се съвземат и да се втурнат след него. Достигайки до реката, Локи се гмурнал в нея, превръщайки се в риба.


Виждайки това, азите взели мрежата на богинята Ран и я хвърлили във водата. Когато влачещата се мрежа достигнала спотайващия се под речните камъни бог, той скочил отчаяно извън водата, но могъщият Тор го хванал във въздуха. Страшно било наказанието на Локи. Разгневените ази го отвели до най-високата скала в Митгард и го приковали към нея. Над главата му поставили отровна змия, от чиято уста непрекъснато капела отрова.

Сигин, вярната жена на Локи, седяла ден и нощ до него, държейки над главата му голяма чаша. И когато отровата започнела да прелива, тя я изливала далече от него. В това време обаче, отровата капела върху лицето на бога на огъня и той се гърчел в страшни мъки.