Показват се публикациите с етикет славянска митология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет славянска митология. Показване на всички публикации

Баба Яга е славянско митично същество, описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица, имаща същите характеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака). Тя живее в къщичка на кокоши крака. Според някои легенди тя има невидими слуги, живеещи в нейната къща.



В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета, пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.
Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните – защото им прави магии и заклинания. В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.







Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска"), с дълги коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с дълги бели рокли бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани с коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци. Самодивите танцуват и пеят около кладенците, казва се, че ако видиш Самодива не трябва да гледаш в очите. Хората са казвали, че от песента на Самодивите по-хубава песен няма, и от танца на Самодивите няма по-красив. В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи" (с две контрастни петна над веждите).


Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене). През зимата живеят в митичното село Змейково.Тези същества владеят кладенците, реките, езерата и могат да спират водите т.е. да предизвикват суша. Самодивите са страстни любителки на музиката, обичат да слушат мелодиите на кавала, затова отвличат овчари при себе си, за да им свирят. Обиталищата си пазят ревниво от хората и ако някой пристъпи в тях, той изчезва безследно или се връща неизличимо болен.Когато се мръкне самодивите отиват край води – езера, вирове, извори – събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой.



Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци.Според някои вярвания самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.Според други вярвания самодиви стават жени, умрели девствени.

Известни самодиви са:

Стана – посестрима на свирците и кавалджиите;

Дена – посестрима на юнаците ратоборци;

Радка – посестрима на овчари и пастири;

Магда – посестрима на билярки;

Смита – посестрима на дървари, на горите;



Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота – златната ябълка, която расте по клоните на Дървото. 


За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.



















Русалката е легендарно същество, чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба. Легендарно същество в славянската митология. Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често, русалките са свързвани със събития като наводнения, бури и корабокрушения.


В българският фолклор Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му. Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят" роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест.



Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.