ГИГАНТИ - в древногръцката митология са същества, които са родени от кръвта на ранения Уран, след като е бил кастриран от Кронос. Според друга версия, Гея ги родила от Уран след като титаните били хвърлени от Зевс в Тартар.
Гигантите нападнали боговете на Олимп (т.нар гигантомахия), за да вземат властта им. Опитвали се да ги достигнат като струпали една върху друга две планини. Гея им дала средство, което ги прави неуязвими за боговете. След като боговете не могли да се справят с тях на помощ им се притекъл Херакъл(Херкулес е в Римската митология).
С негова помощ гигантите били отблъснати. За разлика от титаните гигантите били смъртни, поради което и в гигантомахията били унищожени.
Гигантите били огромни същества — с голяма сила и страшен вид. Представлявали космати чудовища със змии вместо крака. Имали гъсти коси и рошави бради. Можели да са бъдат победени само със съвместните усилия на бог и герой (полубог). Гигантите са около 150 на брой. Сред тях са Агрий, Алкионей, Гратион, Иполит, Клитий, Мимант, Палант, Полидор, Порфирион, Еврит, Ефиалт, Тоон, и др.
ГОРГОНИ - дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето. Медуза била най-страшната и единствената смъртна от трите чудовища. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които Атина превърнала в змии, след като Посейдон изнасилил девойката в храма й. От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей, изпратен от Полидект, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, наблюдавайки лицето й, отразено в щита му. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор. Богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита си.
ЕРИНИИ - богини на възмездието, обитателки на подземния свят. Дъщери на Урани Гея, родени от капките кръв, които капели върху земята от ранения Уран.
Имената им били Алекто, Тисифона и Мегера. Безмилостно преследвали убийците и наказвали клетвопрестъпниците като всявали у тях безумие.
ЕХИДНА - чудовище от Скития ( подземния свят). Дъщеря на дракона Форкин и титанидата Кето. Ехидна била огнедишаща, изключително силна, гъвкава и бърза полужена-полузмия. Била съпруга на Тифон, от който родила страшните чудовища Цербер, Лернейската хидра, Химера, Сфинкса и Немейския лъв. Докато спяла, била убита от Аргус.
КЕНТАВРИ - диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка ("кентавромахия") между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир.
Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.
Лернейската хидра е чудовище от древногръцката митология, с тяло на змия и девет глави на дракон. Също както и немейския лъв и тя била дете на Тифон и Ехидна. Хера се грижила за нея, надявайки се тя един ден да убие Херкулес. Хидрата живяла в блатата около град Лерна, където се намирал и входът към подземното царство. Тя унищожавала много стада и опустошавала цялата околност.
Борбата с нея била много трудна, тъй като една от главите ѝ била безсмъртна. Когато Херкулес влязъл в схватка с нея и започнал да я цели със стрели, Лернейската хидра побесняла. Увила се около него, опитвайки се да го убие. На мястото на всяка посечена глава, израствали две нови. На помощ на хидрата се появил от блатото и рак, пратен от Хера, който заклещил краката на героя. На помощ на Херкулес се притекъл Йолай, който успял да го отърве от рака. Херкулес сдържал дишането си заради отровните изпарения на хидрата. След като отрязвал всяка глава, той нареждал на Йолай да обгаря чуканчетата, за да не израснат още три нови глави. След като отсякъл и последната ѝ глава, Херкулес я заровил в земята и поставил отгоре ѝ една скала. После потопил стрелите си в кръвта на хидрата и от този момент, раните от неговите стрели не зараствали. Хера взела на небето убития рак и той и до днес стои там като съзвездието Рак.
ЦЕРБЕР - кръвожадно триглаво куче, родено от великана Тифон и чудовището Ехидна. Пазач на подземното царство. Пускало всеки да влезе, но не пускало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на горгоната Медуза, който вкаменявал. Било укротено от песента и лирата на Орфей.
0 коментара:
Публикуване на коментар