ЛЕГЕНДА ЗА КОЛЕДНАТА ЕЛХА

На Коледа елхата е задължителна. Векове преди да стане символ на християнския празник, вечнозелените дървета са се радвали на особена почит. В миналото хората са използвали клонки или цели дръвчета, за да украсяват входа на своя дом и прозорците.

Много легенди разказват, че присъствието на вечнозелено дърво у дома предпазва от вещици, духове и болести. В северните страни, където се наблюдават най-късият ден и най-дългата нощ през годината (21 или 22 декември) се разказва интересна легенда. Жителите на Северна Европа вярвали, че при зимното слънцестоене Богът-Слънце е болен и слаб. В този момент идва на помощ Зимата, която го спасява и оттук насетне денят започва да расте. За да е пълно обаче оздравяването, събитието трябва да се отпразнува. Вечнозелените дръвчета през зимата символизират именно тази идея, че лятото ще се завърне и природата отново ще разцъфне.

В светата нощ, през която във Витлеем се родил Спасителят на света, се радвали на това събитие не само човеците, но и полските цветя и дърветата, които растели наблизо до пещерата, дето лежал Младенецът Иисус, пазен от Ангели.


Най-добре успели да видят спящия Мла­денец три дървета, които растели пред самата пещера: величестве­ната палма, високото клонесто маслиново дърво и простата зелена елха. Те радостно шумели с листа и нетърпеливо разговаряли помежду си:
- Да идем - казала палмата на маслината - да се поклоним на Младенеца и Му поднесем нашите дарове.

- Вземете и мен с вас - тихо помолила елхата. Двете горди дървета погледнали презрително на скромната си сестра. Палмата й отвърнала:

- Какво? Ти си толкова бедна и окаяна! Какъв дар можеш да принесеш на Младенеца? Не виждаш ли, че имаш само остри като игли листа и дори сълзите ти са воняща смола!

Бедната елха смутено замълчала, едва осмелявайки се да хвърли още едни плах поглед кьм прекрасния Младе­нец, Които лежал в яслите, обкръжен от златосияйна светлина.

И ето, събудил се малкият Иисус. В пречистите Му нозе лежал разкошен палмов лист - дар от красивата палма и благовонно масло от маслината, което изпълвало цялата пещера с благоухание. Но очите на Богомладенеца се насочили към скромната и свенлива елха. Той ласкаво се усмихнал и протегнал ръчички към нея. Добрата елха! Тя била толкова радостна и щастлива, че навела зеленото си стъбло в смирен поклон пред малкия Господ на славата...

А един от Ангелите нежно казал:

Нека това да ти бъде за награда, мило зелено дърво! От днес ти си призвано да прославяш празника на Храстовото Рождество с твоето вечно зелено облекло и с блестящите, подобни на звезди украшения, които човеците за вечни времена ще поставят върху тебе в тази благословена нощ. Ти ще носиш на децата радост, а на възрастните ще напомняш за златните дни на тяхното детство. О, бъди благословена.